Хара Нурин пред woman.bg
Хара Нурин все още вярва, че „Любовта продължава да бъде отговорът“
Тя е млада, талантлива и винаги пълна с идеи. Тя е Хара Нурин, момичето, което стои зад идеята на "Любовен час" - кратък филм за дългите нощи на нашите безсъници. Хара Нурин разказва смайваща любовна история за сомнамбули и печели първа награда на Huawei Smartphone Film Festival за късометражни филми заснети с Huawei P30 Pro. Едно събитие, което ни изненада и очарова истински.
В „Любовен час“ участват актьорите Мартин Гяуров, Сава Пиперов и Мила Иванова, а режисьор и оператор на лентата е Слави Ангелов, главен редактор на вестник „168 часа“ и списание „Космос“. Монтажът е дело на Методи Андонов от "Нова телевизия", като всички кадри са заснети със смартфон Huawei.
Срещаме се с Хара Нурин, за да ни разкаже малко повече за проекта си и затова какво е да спечелиш първия по рода си у нас Huawei Smartphone Film Festival.
- Здравей! Ще ни разкажеш ли малко повече за себе си и любимите си места? Как се запали по това да правиш кино?
- Благодаря за интереса към мен! Всъщност имам икономическо образование, а през последните девет години съм част от екипа на една от най-старите български IТ компании. Заобиколена съм от колеги с техническо и иновативно мислене и непрекъснато откривам, че креативността не е територия само на хората, занимаващи се с изкуство. Макар фабулата да е различна, прототипът на главния герой на първия ми късометражен филм е точно такъв специалист. Що се отнася до киното, то е детската ми мечта. Човек никога не бива да спира да мечтае, дори като порасне. Преди няколко години учих кинодраматургия в Творческа академия „Валери Петров“, където имах шанса да ми преподават имена като Димитър Коцев Шошо, Стефан Командарев, Невелина Попова, Дочо Боджаков. Що се отнася до любимите ми места в града - това са парковете. Там хората променят изражението си. Неслучайно част от нашия филм „Любовен час“ е заснет на такова място. Обичам птиците, пейките, алеите, децата с колела и тротинетки. Страшно обичам и улични музиканти и мога да ги слушам като хипнотизирана с часове. Харесвам новите модерни кафенета и т.нар. coworking места. Не споделям теорията, че интернет пречи на общуването, приемам го като още един начин да се свързваме помежду си.
- Сподели ни малко повече за снимачния процес на "Любовен час". Има много сцени, снимани на тъмно, това е изключително предизвикателство за телефон, нали?
-Това беше едно от най-забавните приключения, които се случиха в последно време на мен и екипа ми. Изключително съм благодарна на талантливия актьор Мартин Гяуров, който пръв се запали по сценария, размести ангажиментите си, изигра главната роля във филма и много помогна за доизграждане на образа. Неговият герой Божидар току-що е изоставен от жена си, но мистерията какви са причините за това нараства с всеки изминал ден. Другите лица на филма са журналистът и блогър Мила Иванова, нейният шоколадов лабрадор Добър и актьорът с дълбок глас Сава Пиперов. А иначе снимането с телефон е голямо предизвикателство не само нощем. В хотела, където снимахме, ни гледаха с голямо любопитство как и по светло, и по тъмно се разхождаме с една стълба, отскачайки до отсрещния парк.
- По проекта работиш с журналиста Слави Ангелов, който се слави с умението си да разказва страхотно истории. Как избра сюжета за "Любовен час"?
- Слави Ангелов е човекът, без когото този филм вероятно нямаше да се случи, нито да бъде отличен. Него поставих в екстремна ситуация, защото оставаше малко време до крайния срок за предаване на филма. Страшно съм благодарна на Мила, че ни запозна и му сподели, че съм финалист в конкурс за сценарий, но съм се изгубила някъде по пътя. Слави не само засне целия филм с телефон, но преди това, с опитната си ръка, изчисти моя текст от ненужните неща и стана режисьор на лентата. Той привлече към екипа ни Методи Андонов от Нова Телевизия, на когото дължим монтажа и запомнящата се музика. Не мога да не благодаря и на двата гласа зад кадър във филма - Деян Йотов - гласът на психиатъра и Даниел Радойков - гласът на приятеля. Иначе сюжетът на "Любовен час" се роди случайно и е плод на истинско женско приятелство. Историята е написана първоначално като разказ и е посветена на самата Мила. Главните герои в историята са двама влюбени, които се срещат по много необичаен начин.
- Кое беше първото нещо, което си помисли, когато получи наградата?
- Никога няма да го забавя! С Мила и Слави седяхме в края на втория ред в претъпканата зала на Дом на киното. Първо журито обяви третото място, после второто, изведнъж прекъснаха реда и съобщиха, че има специална награда. Тя не беше за нас. Най-накрая обявиха, че ще излъчат филма, заслужил първа награда. Малка част от началото беше отрязано и тъй като ние не чухме затваряне на ципа на сак и тряскане на врата, както всъщност „Любовен час“ започва, решихме, че сме отпаднали от надпреварата. В следващия момент видяхме на големия екран Мартин да се взира в лампата на тавана и разбрахме, че печелим. Изненадата беше огромна. Ако знаех, че ще сме победители, щях да си подготвя в джоба реч като на Оскарите. Мартин Гяуров не успя да бъде с нас, но той бе първият човек, на когото се обадихме, щом слязохме от сцената.
- Издадоха ни една тайна за твоята лента – успeли сте да я заснемете само за един ден. Какво е бъдещето на киното според теб? В бързото снимане и кратките разкази, или...?
- Да, наистина успяхме да се вместим в този срок и да снимаме приблизително за едно денонощие, след което започна постпродукцията. Слави и Мартин през цялото време се ядосваха, че нямаме достатъчно време да изчистим детайлите, но това беше положението, краят на фестивала наближаваше. Бяхме много концентрирани, но в същото време и се забавлявахме. Понякога отзад говорехме повече и влизаше допълнително звук в микрофона на Слави, което после се е чуло при монтажа. Много хубав момент бе, когато към края на този дълъг ден, по залез слънце, Мила дойде с лабрадора Добър в парка за снимките на нейната част и ни донесе най-вкусните домашни сандвичи на света. Що се касае до бъдещето на киното, отсега е ясно, че бъдещето на киното е в неговото разнообразие и в експериментирането с форми, дължини и места на представяне. Все пак си мисля, че нищо никога няма до може да се сравни с това да влезеш в залата при изгасено осветление и да прекараш два часа с изключен телефон, като оставиш само историята да те води.
- Каква е най-голямата сила на жената? Че може да мисли за любовта по различен начин от мъжа, или...?
- Би трябвало да попитаме мъжете за това. Напълно е възможно силата на жената да е в нейните слабости – по-голямата ни емоционалност, романтичност, интуиция, мекота. - И накрая няма как да не те попитам за арт проекта, който мечтаеш да осъществиш? - Мечтая за следващ филм и защо не той да се осъществи със същия великолепен екип! Както и тайно си мечтая историята на „Любовен час“ да излезе извън България, тъй като е универсална. Независимо в кой край на света се намираш, ще я разбереш, защото, както се пее в една песен на Джейсън Мраз, „Любовта продължава да бъде отговорът“ (Love is still the answer).