Кратка вечерна приказка

Слънцето сплете на плитка косите си-лъчи и се скри зад вратата на планината. Тогава снегът се спусна от хълма и разпиля цялата си буйна бяла грива. После нощта се пързулна доволна и към полунощ звездите засияха по-силно от всякога.