Среща на „Попа“
Получател:
ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ | тема POP - дуети
Sofia Live Club
До поискване
Тя: Когато те видях за пръв път на „Попа“,
седеше умислен на пейка с лаптопа.
Изглеждаше недружелюбно-отнесен,
направо на друга планета пренесен.
Той: Довършвах разказ за Пощенска кутия за приказки,
и за това не ми беше много до приказки.
Но иначе, грешиш, виждах те през цялото време,
пееше си заедно с телефона, без да ти дреме.
Тя: Когато съм със слушалки винаги пея,
дори да съм на улицата, това го „умея“.
Почивах си от карането на любимите ролери,
а освен теб на Попа имаше някакви рокери.
Той: Тях не помня, а гласа ти и … теб,
преди всичко да тръгне по начин нелеп.
Какво слушаше тогава още се чудя
и да знаеш - продължавам да ти се сърдя!
Тя: Слушах Краля на Попа „на макс“,
нищо лошо не правех, не разпространявах антракс.
После тръгнах, по ролерите ми имаше уличен прах.
Помислих, че повече няма да те видя, но виж, не познах!
Той: Да, и пресече направо по средата на платното,
сякаш там те водеше не друг, а Злото.
Как можа да направиш точно това,
кой пресича така, обясни ми това?!
Тя: Не знам защо… и после нищо не помня,
само колата и нейната броня.
Събудих се в болницата, а друго би могло,
и видях теб и мама до мойто легло.
Той: Беше страшно. Имаше удар, писък. И кръв.
Изтичах. Опитах се да те вдигна, няма ужас такъв.
Не те познавах, но сърцето ми сякаш стана на пух,
напрягах се да чуя дъха ти със целия си слух…
Тя: Не исках да става така и знам, че извадих късмет.
Ето след месец стоим в Sofia Live Club с теб и слушаме този сюжет.
Но остана едно нещо в мен да тежи -
писателю, довърши ли текста, кажи?
Той: Не, оня разказ не успях довърша тогава.
Някой друг път ще го напиша, когато никой не ме наблюдава.
Сега, дай ми ЦЕЛУВКА и моля те замълчи!
А тука нека някой осветлението приглуши!
25 март 2015
— ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ | тема POP - дуети
Sofia Live Club
До поискване
Тя: Когато те видях за пръв път на „Попа“,
седеше умислен на пейка с лаптопа.
Изглеждаше недружелюбно-отнесен,
направо на друга планета пренесен.
Той: Довършвах разказ за Пощенска кутия за приказки,
и за това не ми беше много до приказки.
Но иначе, грешиш, виждах те през цялото време,
пееше си заедно с телефона, без да ти дреме.
Тя: Когато съм със слушалки винаги пея,
дори да съм на улицата, това го „умея“.
Почивах си от карането на любимите ролери,
а освен теб на Попа имаше някакви рокери.
Той: Тях не помня, а гласа ти и … теб,
преди всичко да тръгне по начин нелеп.
Какво слушаше тогава още се чудя
и да знаеш - продължавам да ти се сърдя!
Тя: Слушах Краля на Попа „на макс“,
нищо лошо не правех, не разпространявах антракс.
После тръгнах, по ролерите ми имаше уличен прах.
Помислих, че повече няма да те видя, но виж, не познах!
Той: Да, и пресече направо по средата на платното,
сякаш там те водеше не друг, а Злото.
Как можа да направиш точно това,
кой пресича така, обясни ми това?!
Тя: Не знам защо… и после нищо не помня,
само колата и нейната броня.
Събудих се в болницата, а друго би могло,
и видях теб и мама до мойто легло.
Той: Беше страшно. Имаше удар, писък. И кръв.
Изтичах. Опитах се да те вдигна, няма ужас такъв.
Не те познавах, но сърцето ми сякаш стана на пух,
напрягах се да чуя дъха ти със целия си слух…
Тя: Не исках да става така и знам, че извадих късмет.
Ето след месец стоим в Sofia Live Club с теб и слушаме този сюжет.
Но остана едно нещо в мен да тежи -
писателю, довърши ли текста, кажи?
Той: Не, оня разказ не успях довърша тогава.
Някой друг път ще го напиша, когато никой не ме наблюдава.
Сега, дай ми ЦЕЛУВКА и моля те замълчи!
А тука нека някой осветлението приглуши!
25 март 2015
listening to Michael Jackson.