Во истина

Вървях по Солунска тия дни без пукнат грош в джобовете, а страшно ми се пушеше. От малък вярвам в чудеса, за това никак не се учудих, че срещнах точно Иисус на ъгъла със Славейков. Познах го по дългите коси. Той пък позна, че ми се пуши, а съм безпаричен и ми подаде пет, смачкани от благословената си ръка, лева. Извади ги небрежно от задния джоб на скъсаните си дънки. 

- Ще ти ги върна! Обещавам! - зарадвано извиках и стиснах парите. 

Той не отговори, махна с ръка като човек, който знае какво е да ти се пуши до припадък и се насочи към една от сергиите, разстлани с религиозни книги. Отидох в първата будка за цигари и взех кутия с бандерол, която ми бутнаха през едно малко прозорче, приличащо на дупка за мишки. Все едно, нали продаваха отрова, как да ми я поднесат...

В петък взех пари от борсата. Цели 117 лева за безработен четвърти месец. Днес исках да върна на Иисус парите, но преди да отида до Славейков разбрах от Facebook, че е умрял, а после даже и възкръснал. Никога не съм бил добре с историята, но май имаше нещо такова в cv-то...

Открих гроба му. Беше пуст и тих, защото всички бяха на църква. Запалих цигара и я поставих върху пръстта, така както бях виждал да прави майка ми на гроба на дядо ми, а също и на чичо ми на Централните. Гледах дълго как гори цигарата. Помислих си: за мъртвите казваме „Бог да го прости”, а за тези, дето са възкръснали? 

Великден, Ден първи

2012