Старецът и небето

Бай Ламбо му викахме на дедо Харалаби от 4-тия етаж. От нас децата, та до баба ми всички го байлосвахме. Бай Ламбо беше почти столетник, но го помня винаги весел и шумен като студент. Имаше един дефект само, малко недочуваше. Беше доста неприятно да те заговори в трамвай "четворката" например, прибирайки се от Халите с туба минерална вода. От първата до последната врата всички можеха да слушат как през 1928-а... Ех, неговите истории нямаха край! Пък и никога не се намираше жив свидетел, който да ги потвърди или опровергае.
Един лаф съм запомнила от Бай Ламбо. Той често обичаше да казва: "Като погледна нагоре към небето - свят ми се завива, като погледна надолу към земята - ракийка ми се допива!". Сега, любимецът на децата и бабите, бай Ламбо е на небето. Интересно, като гледа надолу какви мисли му минават...
Наздраве, Бай Ламбо, където и да си!:)